Aплодисменти
АПЛОДИСМЕНТИ
Играта свърши. Бис. Аплодисменти.
И ролите се върнаха в сценария.
Отдъхнаха след „звездните“ моменти
душите им от звънките бездария.
Единствено една се противеше
на сложната раздяла със таланта.
Тя в него се събуждаше. Там спеше.
И хранеше се, дишаше аванта.
Щастлива бе. И много горда, смела,
че беше му лице, сърце и сянка.
Чертите и смеха му бе си взела,
парфюма, чара, мъжката осанка.
Тъй чувствена до сълзи, романтична,
не слезе и от клепките му чудни,
когато беше влюбен във момичето
на сънищата си. И го прокуди.
Играта свърши. Зрее тишината.
Остана сам със себе си. И с нея.
Тя, зъзнейки, задряма във душата му,
където бе натрупал снеговеят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Стоянова Все права защищены
