Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
23.02.2013 г., 11:37 ч.

Aплодисменти 

  Поезия
893 0 12

             АПЛОДИСМЕНТИ

Играта свърши. Бис. Аплодисменти.
И ролите се върнаха в сценария.
Отдъхнаха след „звездните“ моменти
душите им от звънките бездария.

Единствено една се противеше
на сложната раздяла със таланта.

Тя в него се събуждаше. Там спеше.

И хранеше се, дишаше аванта.

 

Щастлива бе. И много горда, смела,
че беше му лице, сърце и сянка.
Чертите и смеха му бе си взела,

парфюма, чара, мъжката осанка.

Тъй чувствена до сълзи, романтична,

не слезе и от клепките му чудни,

когато беше влюбен във момичето

на сънищата си.  И го прокуди.

 

Играта свърши. Зрее тишината.
Остана сам със себе си. И с нея.
Тя, зъзнейки, задряма във душата му,

където бе натрупал снеговеят.

 

© Алина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??