7 мая 2024 г., 23:38

Апокалипсис

442 9 8

На всички зложелатели ще кажа,
на хилядите кухи пънове и врагове:
Небетата над мен ще ви накажат
и Дух Светий от други светове!

Завистници от манаса най-нисш,
до трите ми шестици сте джуджета.
Долитат ангелите от Сионска вис
поклон да сторят ничком на Поета.

Защото словото му мощен е вулкан,
и подчинява мигом цялата вселена.
То възкресява Онзи, който е избран,
въздига клетата душа до смърт ранена.

Нагазил в черната космическа река,
съзирам закъснялото ви разкаяние.
Ще дойде време с гняв да изрека
жестока мантра, раждаща страдание.

Безброй стенания ще чувам аз отвред,
прибой от хребети пенливи ще погълне
божествения хаос, въплътил се в ред
и времето забравило да се обърне.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно! Забиват се пироните със звук!
  • "Защото словото му мощен е вулкан,
    и подчинява мигом цялата вселена.
    То възкресява Онзи, който е избран,
    въздига клетата душа до смърт ранена..."

    Разтърсващо, с магично въздействие! Поздравления за прекрасния стих, Поете!
  • Много силно! Забива се като стрела.
  • "и времето забравило да се обърне.", "космическа река","жестока мантра, раждаща страдание."-
    Истински, докосващ, Младене, ти имаш особено светоусещане, за което те поздравявам с поклон!
    Бъди! Браво! Защото имаме нужда да не се обръщеме, а да живеем днес и сега!
  • Едва ли е лесно да се напишат такива слова.
    Определено си в творчески дискурс с онези "Завистници от манаса най-нисш..."
    Но пък това е процес на творчески импулси,които показват, че много добре познаваш опонентите си.
    Смел подход!Не на всеки му стиска да напише това което мисли.
    Понякога мълчанието е хладнокръвие, понякога е блатен жабуняк.
    Твоята среда е друга.
    Поздравления, Младен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...