7.05.2024 г., 23:38

Апокалипсис

439 9 8

На всички зложелатели ще кажа,
на хилядите кухи пънове и врагове:
Небетата над мен ще ви накажат
и Дух Светий от други светове!

Завистници от манаса най-нисш,
до трите ми шестици сте джуджета.
Долитат ангелите от Сионска вис
поклон да сторят ничком на Поета.

Защото словото му мощен е вулкан,
и подчинява мигом цялата вселена.
То възкресява Онзи, който е избран,
въздига клетата душа до смърт ранена.

Нагазил в черната космическа река,
съзирам закъснялото ви разкаяние.
Ще дойде време с гняв да изрека
жестока мантра, раждаща страдание.

Безброй стенания ще чувам аз отвред,
прибой от хребети пенливи ще погълне
божествения хаос, въплътил се в ред
и времето забравило да се обърне.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно! Забиват се пироните със звук!
  • "Защото словото му мощен е вулкан,
    и подчинява мигом цялата вселена.
    То възкресява Онзи, който е избран,
    въздига клетата душа до смърт ранена..."

    Разтърсващо, с магично въздействие! Поздравления за прекрасния стих, Поете!
  • Много силно! Забива се като стрела.
  • "и времето забравило да се обърне.", "космическа река","жестока мантра, раждаща страдание."-
    Истински, докосващ, Младене, ти имаш особено светоусещане, за което те поздравявам с поклон!
    Бъди! Браво! Защото имаме нужда да не се обръщеме, а да живеем днес и сега!
  • Едва ли е лесно да се напишат такива слова.
    Определено си в творчески дискурс с онези "Завистници от манаса най-нисш..."
    Но пък това е процес на творчески импулси,които показват, че много добре познаваш опонентите си.
    Смел подход!Не на всеки му стиска да напише това което мисли.
    Понякога мълчанието е хладнокръвие, понякога е блатен жабуняк.
    Твоята среда е друга.
    Поздравления, Младен!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...