29 авг. 2017 г., 15:16  

Апокалипсис едва 

  Поэзия » Философская
1133 1 0
Сред орбитите на планети,
радиацията на звездите,
ледените опашки на комети,
невзрачни са на хората съдбите.
Молекули на милиарди години
в хората, звездите и луната –
всички сме материално сплотени,
но къде е там онова, душата?
Падащи късчета от метеори
валят по пустини, гори и езера.
Който и за каквото да говори,
не ще бъде в ядрото на звезда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??