29 ago 2017, 15:16  

Апокалипсис едва

1.4K 1 0

Сред орбитите на планети,

радиацията на звездите,

ледените опашки на комети,

невзрачни са на хората съдбите.

 

Молекули на милиарди години

в хората, звездите и луната –

всички сме материално сплотени,

но къде е там онова, душата?

 

Падащи късчета от метеори

валят по пустини, гори и езера.

Който и за каквото да говори,

не ще бъде в ядрото на звезда.

 

От еволюцията изваяни сме ние,

същества сексуални и агресивни,

но това всеки обича да го крие –

да сме хрисими и жалко пасивни.

 

Дали сме на съзвездията имена,

че и характери почти човешки.

Още от незапомнени времена

сме на биологията просто пешки.

 

Супернова на галактики от Земята,

обсипва с радиация, енергия

и унищожителна сила небесата.

А някой там се оплаква от алергия.

 

Цивилизацията е в тънкия баланс

между човека, природата и глупостта.

Космосът ще ни заличи без втори шанс

преди да затихнем в дланите на лудостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...