29.08.2017 г., 15:16  

Апокалипсис едва

1.4K 1 0

Сред орбитите на планети,

радиацията на звездите,

ледените опашки на комети,

невзрачни са на хората съдбите.

 

Молекули на милиарди години

в хората, звездите и луната –

всички сме материално сплотени,

но къде е там онова, душата?

 

Падащи късчета от метеори

валят по пустини, гори и езера.

Който и за каквото да говори,

не ще бъде в ядрото на звезда.

 

От еволюцията изваяни сме ние,

същества сексуални и агресивни,

но това всеки обича да го крие –

да сме хрисими и жалко пасивни.

 

Дали сме на съзвездията имена,

че и характери почти човешки.

Още от незапомнени времена

сме на биологията просто пешки.

 

Супернова на галактики от Земята,

обсипва с радиация, енергия

и унищожителна сила небесата.

А някой там се оплаква от алергия.

 

Цивилизацията е в тънкия баланс

между човека, природата и глупостта.

Космосът ще ни заличи без втори шанс

преди да затихнем в дланите на лудостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...