Aug 29, 2017, 3:16 PM  

Апокалипсис едва 

  Poetry » Phylosophy
1134 1 0
Сред орбитите на планети,
радиацията на звездите,
ледените опашки на комети,
невзрачни са на хората съдбите.
Молекули на милиарди години
в хората, звездите и луната –
всички сме материално сплотени,
но къде е там онова, душата?
Падащи късчета от метеори
валят по пустини, гори и езера.
Който и за каквото да говори,
не ще бъде в ядрото на звезда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??