Сред орбитите на планети,

радиацията на звездите,

ледените опашки на комети,

невзрачни са на хората съдбите.

Молекули на милиарди години

в хората, звездите и луната –

всички сме материално сплотени,

но къде е там онова, душата?

Падащи късчета от метеори

валят по пустини, гори и езера.

Който и за каквото да говори,

не ще бъде в ядрото на звезда.

От еволюцията изваяни сме ние,

същества сексуални и агресивни,

но това всеки обича да го крие –

да сме хрисими и жалко пасивни.

Дали сме на съзвездията имена,

че и характери почти човешки.

Още от незапомнени времена

сме на биологията просто пешки.

Супернова на галактики от Земята,

обсипва с радиация, енергия

и унищожителна сила небесата.

А някой там се оплаква от алергия.

Цивилизацията е в тънкия баланс

между човека, природата и глупостта.

Космосът ще ни заличи без втори шанс

преди да затихнем в дланите на лудостта.