Апокалиптично
1K
0
0
А когато ураганът срещне вулкана
и влеят се яростно пръските в лавата,
аз ли ще стана бездимна завеса
или твоят огън – купчина пепелна?
Когато природата изкрещи имената ни,
кой ще е господарят на ДНК-то си?
Кой по спиралата ураганна ще тръгне
и кой ще остане… за да се сбъдне?
Двойно навита е тази нишка прокобна.
Двойно гориш ме, двойно – ще бродя…
по тебе с всичките свои пръски и вятър,
докато от вулкана не остане само кратер.
Цялата своя стихия във теб ще изсипя,
дори да изгарям… до ненасита…
дори под земята смъртта да наднича…
апокалиптично аз ще те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Адриана Василева Все права защищены
