А когато ураганът срещне вулкана
и влеят се яростно пръските в лавата,
аз ли ще стана бездимна завеса
или твоят огън – купчина пепелна?
Когато природата изкрещи имената ни,
кой ще е господарят на ДНК-то си?
Кой по спиралата ураганна ще тръгне
и кой ще остане… за да се сбъдне?
Двойно навита е тази нишка прокобна.
Двойно гориш ме, двойно – ще бродя…
по тебе с всичките свои пръски и вятър,
докато от вулкана не остане само кратер.
Цялата своя стихия във теб ще изсипя,
дори да изгарям… до ненасита…
дори под земята смъртта да наднича…
апокалиптично аз ще те обичам.
© Адриана Василева Всички права запазени