Apr 9, 2022, 11:07 PM  

Апокалиптично

  Poetry » Love
1K 0 0

А когато ураганът срещне вулкана
и влеят се яростно пръските в лавата,
аз ли ще стана бездимна завеса
или твоят огън – купчина пепелна?

 

Когато природата изкрещи имената ни,
кой ще е господарят на ДНК-то си?
Кой по спиралата ураганна ще тръгне
и кой ще остане… за да се сбъдне?

 

Двойно навита е тази нишка прокобна.
Двойно гориш ме, двойно –  ще бродя…
по тебе с всичките свои пръски и вятър,
докато от вулкана не остане само кратер.

 

Цялата своя стихия във теб ще изсипя,
дори да изгарям… до ненасита…
дори под земята смъртта да наднича…

апокалиптично аз ще те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...