14 окт. 2008 г., 08:34

Аполоновата стойка

1.5K 0 7
Аполоновата стойка

Юноши когато бяхме
все класиците четяхме,
даже слънцето в простора
грееше за всички хора.

Филантропи бяхме и поети,
умно пламъче в очите свети.
Мислихме за късо време
опита ще набереме.

Мислихме ще полетим,
върхове ще покорим
и с разперени крила
ще постигнем чудеса.

После някак неусетно
гасна пламъчето светло
и в борбата за комата
много загрубя душата.

Влачиш в работа хомота.
Ех, това ли бил живота?
Блъскаш, блъскаш, посиняваш,
ала с туй богат не ставаш.

Бъхташ, трепеш се, пестиш,
бъдеще да уредиш,
време все не ти достига
да отвориш даже книга.

Дни се нижат сиви, мрачни,
гледаш все лица невзрачни
и в единствена утеха
тъпчеш там храна в меха.

Аполоновата стойка
тлъстината загрози,
в дрехи с по-широка кройка
мъчиш да се скриеш ти.

От блестящите къдрици
помен не остана – жалко.
Нещо не държат краката,
попрегърбил съм се малко.

И животът отминава
сякаш е поток вода,
сухите листа отвява,
за да дойде пролетта.

Георги Гълъбов


window.google_render_ad();

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Гълъбов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аполоновата стойка,
    хич недей да криеш ти!
    И крака си имаш,
    даже и коси!
    И за пролетта,
    недей тъжи,
    идва есен...
    златна,може би!

    Поздравчета сърдечни!
  • Много истински и хубав стих...Натъжи ме...За съжаление плътта започва да остарява, а отвътре си оставаме на 18...И все пак духът и душата са по-важни...Те ни правят красиви...Поздрави!
  • тъжно ми стана...развълнува ме...
  • Безкомпромисна истина!
    Но...
    За това сме щастливи ТУК - защото срещаме Поезията и Прозата,
    пък макар и не на книга!
    /А за по-широката кройка - ня някои пък може и да им отива!/
    Поздравления, Жоро!
  • !!!
    Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...