Аполоновата стойка
Аполоновата стойка
Юноши когато бяхме
все класиците четяхме,
даже слънцето в простора
грееше за всички хора.
Филантропи бяхме и поети,
умно пламъче в очите свети.
Мислихме за късо време
опита ще набереме.
Мислихме ще полетим,
върхове ще покорим
и с разперени крила
ще постигнем чудеса.
После някак неусетно
гасна пламъчето светло
и в борбата за комата
много загрубя душата.
Влачиш в работа хомота.
Ех, това ли бил живота?
Блъскаш, блъскаш, посиняваш,
ала с туй богат не ставаш.
Бъхташ, трепеш се, пестиш,
бъдеще да уредиш,
време все не ти достига
да отвориш даже книга.
Дни се нижат сиви, мрачни,
гледаш все лица невзрачни
и в единствена утеха
тъпчеш там храна в меха.
Аполоновата стойка
тлъстината загрози,
в дрехи с по-широка кройка
мъчиш да се скриеш ти.
От блестящите къдрици
помен не остана – жалко.
Нещо не държат краката,
попрегърбил съм се малко.
И животът отминава
сякаш е поток вода,
сухите листа отвява,
за да дойде пролетта.
Георги Гълъбов
window.google_render_ad();
Юноши когато бяхме
все класиците четяхме,
даже слънцето в простора
грееше за всички хора.
Филантропи бяхме и поети,
умно пламъче в очите свети.
Мислихме за късо време
опита ще набереме.
Мислихме ще полетим,
върхове ще покорим
и с разперени крила
ще постигнем чудеса.
После някак неусетно
гасна пламъчето светло
и в борбата за комата
много загрубя душата.
Влачиш в работа хомота.
Ех, това ли бил живота?
Блъскаш, блъскаш, посиняваш,
ала с туй богат не ставаш.
Бъхташ, трепеш се, пестиш,
бъдеще да уредиш,
време все не ти достига
да отвориш даже книга.
Дни се нижат сиви, мрачни,
гледаш все лица невзрачни
и в единствена утеха
тъпчеш там храна в меха.
Аполоновата стойка
тлъстината загрози,
в дрехи с по-широка кройка
мъчиш да се скриеш ти.
От блестящите къдрици
помен не остана – жалко.
Нещо не държат краката,
попрегърбил съм се малко.
И животът отминава
сякаш е поток вода,
сухите листа отвява,
за да дойде пролетта.
Георги Гълъбов
window.google_render_ad();
© Георги Гълъбов All rights reserved.
