Oct 14, 2008, 8:34 AM
Аполоновата стойка
Аполоновата стойка
Юноши когато бяхме
все класиците четяхме,
даже слънцето в простора
грееше за всички хора.
Филантропи бяхме и поети,
умно пламъче в очите свети.
Мислихме за късо време
опита ще набереме.
Мислихме ще полетим,
върхове ще покорим
и с разперени крила
ще постигнем чудеса.
После някак неусетно
гасна пламъчето светло
и в борбата за комата
много загрубя душата.
Влачиш в работа хомота.
Ех, това ли бил живота?
Блъскаш, блъскаш, посиняваш,
ала с туй богат не ставаш.
Бъхташ, трепеш се, пестиш,
бъдеще да уредиш,
време все не ти достига
да отвориш даже книга.
Дни се нижат сиви, мрачни,
гледаш все лица невзрачни
и в единствена утеха
тъпчеш там храна в меха.
Аполоновата стойка
тлъстината загрози,
в дрехи с по-широка кройка
мъчиш да се скриеш ти.
От блестящите къдрици
помен не остана – жалко.
Нещо не държат краката,
попрегърбил съм се малко.
И животът отминава
сякаш е поток вода,
сухите листа отвява,
за да дойде пролетта.
Георги Гълъбов
Юноши когато бяхме
все класиците четяхме,
даже слънцето в простора
грееше за всички хора.
Филантропи бяхме и поети,
умно пламъче в очите свети.
Мислихме за късо време
опита ще набереме.
Мислихме ще полетим,
върхове ще покорим
и с разперени крила
ще постигнем чудеса.
После някак неусетно
гасна пламъчето светло
и в борбата за комата
много загрубя душата.
Влачиш в работа хомота.
Ех, това ли бил живота?
Блъскаш, блъскаш, посиняваш,
ала с туй богат не ставаш.
Бъхташ, трепеш се, пестиш,
бъдеще да уредиш,
време все не ти достига
да отвориш даже книга.
Дни се нижат сиви, мрачни,
гледаш все лица невзрачни
и в единствена утеха
тъпчеш там храна в меха.
Аполоновата стойка
тлъстината загрози,
в дрехи с по-широка кройка
мъчиш да се скриеш ти.
От блестящите къдрици
помен не остана – жалко.
Нещо не държат краката,
попрегърбил съм се малко.
И животът отминава
сякаш е поток вода,
сухите листа отвява,
за да дойде пролетта.
Георги Гълъбов
window.google_render_ad();
© Георги Гълъбов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много истински и хубав стих...Натъжи ме...За съжаление плътта започва да остарява, а отвътре си оставаме на 18...И все пак духът и душата са по-важни...Те ни правят красиви...Поздрави!
-
тъжно ми стана...развълнува ме...
-
Безкомпромисна истина!
Но...
За това сме щастливи ТУК - защото срещаме Поезията и Прозата,
пък макар и не на книга!
/А за по-широката кройка - ня някои пък може и да им отива!/
Поздравления, Жоро! -
!!!
Поздравления! -
Радвам се, че попаднах тук. С удоволствие ще надникна и в другите ти стихове.
-
За съжаление времето е безпощадно, но по-важното е да запазим светлината в душите!
Отново издържан стих!
Аплодисменти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
хич недей да криеш ти!
И крака си имаш,
даже и коси!
И за пролетта,
недей тъжи,
идва есен...
златна,може би!
Поздравчета сърдечни!