14.10.2008 г., 8:34

Аполоновата стойка

1.4K 0 7
Аполоновата стойка

Юноши когато бяхме
все класиците четяхме,
даже слънцето в простора
грееше за всички хора.

Филантропи бяхме и поети,
умно пламъче в очите свети.
Мислихме за късо време
опита ще набереме.

Мислихме ще полетим,
върхове ще покорим
и с разперени крила
ще постигнем чудеса.

После някак неусетно
гасна пламъчето светло
и в борбата за комата
много загрубя душата.

Влачиш в работа хомота.
Ех, това ли бил живота?
Блъскаш, блъскаш, посиняваш,
ала с туй богат не ставаш.

Бъхташ, трепеш се, пестиш,
бъдеще да уредиш,
време все не ти достига
да отвориш даже книга.

Дни се нижат сиви, мрачни,
гледаш все лица невзрачни
и в единствена утеха
тъпчеш там храна в меха.

Аполоновата стойка
тлъстината загрози,
в дрехи с по-широка кройка
мъчиш да се скриеш ти.

От блестящите къдрици
помен не остана – жалко.
Нещо не държат краката,
попрегърбил съм се малко.

И животът отминава
сякаш е поток вода,
сухите листа отвява,
за да дойде пролетта.

Георги Гълъбов


window.google_render_ad();

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Гълъбов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аполоновата стойка,
    хич недей да криеш ти!
    И крака си имаш,
    даже и коси!
    И за пролетта,
    недей тъжи,
    идва есен...
    златна,може би!

    Поздравчета сърдечни!
  • Много истински и хубав стих...Натъжи ме...За съжаление плътта започва да остарява, а отвътре си оставаме на 18...И все пак духът и душата са по-важни...Те ни правят красиви...Поздрави!
  • тъжно ми стана...развълнува ме...
  • Безкомпромисна истина!
    Но...
    За това сме щастливи ТУК - защото срещаме Поезията и Прозата,
    пък макар и не на книга!
    /А за по-широката кройка - ня някои пък може и да им отива!/
    Поздравления, Жоро!
  • !!!
    Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...