"Голубенький чистый
Подснежник: цветок,
А подле сквозистый
Последний снежок.
Последние слезы
О горе былом
И первые грезы
О счастьи ином..."
А.Н.Майков
***
Едно покълнало
всред преспите кокиче
което Слънцето
целуваше с лъчите си
сънува ласките
на утринния вятър…
… дали от залеза
дали от стихналите
в тъмнината клони
или от допира
на топли длани
изтръгнали
за сетен път
дъха ù…
посърнаха очите ù
простена облак
и в миг изсипа
болката си
по стъклата
и в капките
напираше
да го достигне
но падаше
безумно
по паважа…
Едно покълнало
всред преспите кокиче…
… с което Вятърът
преплиташе
плътта си…
от вазата се взираше към Слънцето...
по устните
дъха му
да опази…
© Бехрин Все права защищены
Ти отдавна ме нищиш Ани...