4.04.2011 г., 12:45

Април...

1.1K 0 14
 
"Голубенький чистый
Подснежник: цветок,
А подле сквозистый
Последний снежок.
Последние слезы
О горе былом
И первые грезы
О счастьи ином..."


А.Н.Майков


***
 

Едно покълнало

всред преспите кокиче

което Слънцето

целуваше с лъчите си

сънува ласките

на утринния вятър…

 

… дали от залеза

дали от стихналите

в тъмнината клони

или от допира

на топли длани

изтръгнали

за сетен път

дъха ù…

 

посърнаха очите ù

простена облак

и в миг изсипа

болката си

по стъклата

и в капките

напираше

да го достигне

но падаше

безумно

по паважа…

 

Едно покълнало

всред преспите кокиче…

 

… с което Вятърът

преплиташе

плътта си…

 

от вазата се взираше към Слънцето...

 

по устните

дъха му

да опази…

 

 

                                                                  Чайковски - Април "Кокиче" 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... думите са важни, но усещането остава!

    Ти отдавна ме нищиш Ани...
  • Усещането след всеки прочит на твой стих е особено, дори не мисля за думите, за позицията ти, просто чувството на стиха ти преминава през мен...
  • SAS, благодаря ти!

    Ена!

    Благодаря на всички Ви!

  • ((( )))
  • капчица нежност... Благодаря, Бети!*

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...