4.04.2011 г., 12:45

Април...

1.1K 0 14
 
"Голубенький чистый
Подснежник: цветок,
А подле сквозистый
Последний снежок.
Последние слезы
О горе былом
И первые грезы
О счастьи ином..."


А.Н.Майков


***
 

Едно покълнало

всред преспите кокиче

което Слънцето

целуваше с лъчите си

сънува ласките

на утринния вятър…

 

… дали от залеза

дали от стихналите

в тъмнината клони

или от допира

на топли длани

изтръгнали

за сетен път

дъха ù…

 

посърнаха очите ù

простена облак

и в миг изсипа

болката си

по стъклата

и в капките

напираше

да го достигне

но падаше

безумно

по паважа…

 

Едно покълнало

всред преспите кокиче…

 

… с което Вятърът

преплиташе

плътта си…

 

от вазата се взираше към Слънцето...

 

по устните

дъха му

да опази…

 

 

                                                                  Чайковски - Април "Кокиче" 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... думите са важни, но усещането остава!

    Ти отдавна ме нищиш Ани...
  • Усещането след всеки прочит на твой стих е особено, дори не мисля за думите, за позицията ти, просто чувството на стиха ти преминава през мен...
  • SAS, благодаря ти!

    Ена!

    Благодаря на всички Ви!

  • ((( )))
  • капчица нежност... Благодаря, Бети!*

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....