27 окт. 2017 г., 09:12
Аритметика
И все по-далечни, сме същите.
Ранени. Самотни. Изплашени.
Гърдите са пълни със въглища.
А мислите сплитат се в крясъци.
И все по-далечни, оставаме.
Дълбоко във нас се пресичаме.
Пленени в това разстояние:
че всъщност сами се отричаме.
Тъгата държим отговорна,
щом бягаме смело от себе си.
Животът е простичък отговор
на всичко, което замесим си.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Такива коментари, че свят ми се завива. Благодаря, приятели!
-
Имаш оригинални поетични находки и грабваща образност. А това "мислите сплитат се в крясъци" аплодирам най-горещо! Браво, Яна!
-
Надълбоко дълбаеш, Яна – чак до пресечната точка на душите...Харесах.
-
Много красиво и истинно стихотворение!
-
Верен извод.
И хубаво стихотворение. -
Прекрасно стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
