Аритметика

Oct 27, 2017, 9:12 AM

Poetry » Love

483 4 6

И все по-далечни, сме същите.
Ранени. Самотни. Изплашени.
Гърдите са пълни със въглища.
А мислите сплитат се в крясъци.
И все по-далечни, оставаме.
Дълбоко във нас се пресичаме.
Пленени в това разстояние:
че всъщност сами се отричаме.
Тъгата държим отговорна,
щом бягаме смело от себе си.
Животът е простичък отговор
на всичко, което замесим си.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

бялатишина

2017-11-01T00:39:19+02:00

Такива коментари, че свят ми се завива. Благодаря, приятели!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2017-10-31T12:29:24+02:00

Имаш оригинални поетични находки и грабваща образност. А това "мислите сплитат се в крясъци" аплодирам най-горещо! Браво, Яна!
voda (Елица Ангелова)

2017-10-31T02:01:26+02:00

Надълбоко дълбаеш, Яна – чак до пресечната точка на душите...Харесах.
JujuBuju (Миглена Миткова)

2017-10-27T22:14:13+03:00

Много красиво и истинно стихотворение!
Anita765 (Ани Монева)

2017-10-27T15:38:54+03:00

Верен извод.
И хубаво стихотворение.
Plevel (Силвия Илиева)

2017-10-27T11:08:20+03:00

Прекрасно стихотворение!

Аритметика

Свързани произведения

Comments

Random works