27.10.2017 г., 9:12

Аритметика

Поезия » Любовна

756 4 6

И все по-далечни, сме същите.
Ранени. Самотни. Изплашени.
Гърдите са пълни със въглища.
А мислите сплитат се в крясъци.
И все по-далечни, оставаме.
Дълбоко във нас се пресичаме.
Пленени в това разстояние:
че всъщност сами се отричаме.
Тъгата държим отговорна,
щом бягаме смело от себе си.
Животът е простичък отговор
на всичко, което замесим си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

бялатишина

Такива коментари, че свят ми се завива. Благодаря, приятели!

2017-11-01T00:39:19+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Имаш оригинални поетични находки и грабваща образност. А това "мислите сплитат се в крясъци" аплодирам най-горещо! Браво, Яна!

2017-10-31T12:29:24+02:00
voda (Елица Ангелова)

Надълбоко дълбаеш, Яна – чак до пресечната точка на душите...Харесах.

2017-10-31T02:01:26+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Много красиво и истинно стихотворение!

2017-10-27T22:14:13+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Верен извод.
И хубаво стихотворение.

2017-10-27T15:38:54+03:00