19 янв. 2014 г., 20:08  

Аромати

948 0 3

Отново тук.

На тази наша тиха любима уличка. 

Където вятърът вее

само за да ни подразни. 

За да се порадваш 

на немирните ми къдрици

преди да се скрия в тях

и да се сгуша. 

В теб. 

Накъде вървим?

Забравили сме да се уговорим. 

Нищо, не се притеснявам,

вятърът вече го няма. 

Новият ти шал е тук.

Как искам 

бързо да го развържа,

да го притисна до мен

и да усетя мекотата му

и аромата ти...

Но няма да узнаеш. 

Въпреки че е късна есен,

ще ти стане студено,

ако така внезапно го дръпна. 

Ще изчакам да стане по-топло. 

Ще почакаш ли с мен?

 

Мисля, че разбрах накъде ме водиш. 

"Капучино с повече мляко."

Беше запомнил още 

от първия път. 

Също както аз запомних...

ами всичко.

Хайде, ще го пия навън. 

Искам отново топлината

на шала ти.

Неговият аромат,

смесен с аромата

на къдриците ми

и капучино.

Получава се

мечтана есен. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дори и никой да не ти подари стара пишеща машина,дървена маса до прозорец с изглед към морето и много свободно време, ти пак пишеш и става още по-прекрасно.
  • Добре дошла,Гери!И в двете ти стихотворения има нещо много, много специално и то не е само младостта ти.Имаш вече стил, което трудно постигат и по–възрастни творци.Ти си творец,това е ясно като бял ден!Прочетох с удоволствие!
  • Малко момиче, ти си като една свежа глътка въздух и чак не ми се вярва,че си само на 15.Поезията е в теб!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...