Аромати
Отново тук.
На тази наша тиха любима уличка.
Където вятърът вее
само за да ни подразни.
За да се порадваш
на немирните ми къдрици
преди да се скрия в тях
и да се сгуша.
В теб.
Накъде вървим?
Забравили сме да се уговорим.
Нищо, не се притеснявам,
вятърът вече го няма.
Новият ти шал е тук.
Как искам
бързо да го развържа,
да го притисна до мен
и да усетя мекотата му
и аромата ти...
Но няма да узнаеш.
Въпреки че е късна есен,
ще ти стане студено,
ако така внезапно го дръпна.
Ще изчакам да стане по-топло.
Ще почакаш ли с мен?
Мисля, че разбрах накъде ме водиш.
"Капучино с повече мляко."
Беше запомнил още
от първия път.
Също както аз запомних...
ами всичко.
Хайде, ще го пия навън.
Искам отново топлината
на шала ти.
Неговият аромат,
смесен с аромата
на къдриците ми
и капучино.
Получава се
мечтана есен.
Свързани произведения
Comments
-
Дори и никой да не ти подари стара пишеща машина,дървена маса до прозорец с изглед към морето и много свободно време, ти пак пишеш и става още по-прекрасно.
-
Добре дошла,Гери!И в двете ти стихотворения има нещо много, много специално и то не е само младостта ти.Имаш вече стил, което трудно постигат и по–възрастни творци.Ти си творец,това е ясно като бял ден!Прочетох с удоволствие!
-
Малко момиче, ти си като една свежа глътка въздух и чак не ми се вярва,че си само на 15.Поезията е в теб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
