gugigerry
10 2
19.01.2014 г., 20:08 ч.  

Аромати 

  Поезия » Бели стихове
678 0 3

Отново тук.

На тази наша тиха любима уличка. 

Където вятърът вее

само за да ни подразни. 

За да се порадваш 

на немирните ми къдрици

преди да се скрия в тях

и да се сгуша. 

В теб. 

Накъде вървим?

Забравили сме да се уговорим. 

Нищо, не се притеснявам,

вятърът вече го няма. 

Новият ти шал е тук.

Как искам 

бързо да го развържа,

да го притисна до мен

и да усетя мекотата му

и аромата ти...

Но няма да узнаеш. 

Въпреки че е късна есен,

ще ти стане студено,

ако така внезапно го дръпна. 

Ще изчакам да стане по-топло. 

Ще почакаш ли с мен?

 

Мисля, че разбрах накъде ме водиш. 

"Капучино с повече мляко."

Беше запомнил още 

от първия път. 

Също както аз запомних...

ами всичко.

Хайде, ще го пия навън. 

Искам отново топлината

на шала ти.

Неговият аромат,

смесен с аромата

на къдриците ми

и капучино.

Получава се

мечтана есен. 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дори и никой да не ти подари стара пишеща машина,дървена маса до прозорец с изглед към морето и много свободно време, ти пак пишеш и става още по-прекрасно.
  • Добре дошла,Гери!И в двете ти стихотворения има нещо много, много специално и то не е само младостта ти.Имаш вече стил, което трудно постигат и по–възрастни творци.Ти си творец,това е ясно като бял ден!Прочетох с удоволствие!
  • Малко момиче, ти си като една свежа глътка въздух и чак не ми се вярва,че си само на 15.Поезията е в теб!
Предложения
: ??:??