19.01.2014 г., 20:08  

Аромати

951 0 3

Отново тук.

На тази наша тиха любима уличка. 

Където вятърът вее

само за да ни подразни. 

За да се порадваш 

на немирните ми къдрици

преди да се скрия в тях

и да се сгуша. 

В теб. 

Накъде вървим?

Забравили сме да се уговорим. 

Нищо, не се притеснявам,

вятърът вече го няма. 

Новият ти шал е тук.

Как искам 

бързо да го развържа,

да го притисна до мен

и да усетя мекотата му

и аромата ти...

Но няма да узнаеш. 

Въпреки че е късна есен,

ще ти стане студено,

ако така внезапно го дръпна. 

Ще изчакам да стане по-топло. 

Ще почакаш ли с мен?

 

Мисля, че разбрах накъде ме водиш. 

"Капучино с повече мляко."

Беше запомнил още 

от първия път. 

Също както аз запомних...

ами всичко.

Хайде, ще го пия навън. 

Искам отново топлината

на шала ти.

Неговият аромат,

смесен с аромата

на къдриците ми

и капучино.

Получава се

мечтана есен. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дори и никой да не ти подари стара пишеща машина,дървена маса до прозорец с изглед към морето и много свободно време, ти пак пишеш и става още по-прекрасно.
  • Добре дошла,Гери!И в двете ти стихотворения има нещо много, много специално и то не е само младостта ти.Имаш вече стил, което трудно постигат и по–възрастни творци.Ти си творец,това е ясно като бял ден!Прочетох с удоволствие!
  • Малко момиче, ти си като една свежа глътка въздух и чак не ми се вярва,че си само на 15.Поезията е в теб!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...