19.01.2014 г., 20:08  

Аромати

941 0 3

Отново тук.

На тази наша тиха любима уличка. 

Където вятърът вее

само за да ни подразни. 

За да се порадваш 

на немирните ми къдрици

преди да се скрия в тях

и да се сгуша. 

В теб. 

Накъде вървим?

Забравили сме да се уговорим. 

Нищо, не се притеснявам,

вятърът вече го няма. 

Новият ти шал е тук.

Как искам 

бързо да го развържа,

да го притисна до мен

и да усетя мекотата му

и аромата ти...

Но няма да узнаеш. 

Въпреки че е късна есен,

ще ти стане студено,

ако така внезапно го дръпна. 

Ще изчакам да стане по-топло. 

Ще почакаш ли с мен?

 

Мисля, че разбрах накъде ме водиш. 

"Капучино с повече мляко."

Беше запомнил още 

от първия път. 

Също както аз запомних...

ами всичко.

Хайде, ще го пия навън. 

Искам отново топлината

на шала ти.

Неговият аромат,

смесен с аромата

на къдриците ми

и капучино.

Получава се

мечтана есен. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дори и никой да не ти подари стара пишеща машина,дървена маса до прозорец с изглед към морето и много свободно време, ти пак пишеш и става още по-прекрасно.
  • Добре дошла,Гери!И в двете ти стихотворения има нещо много, много специално и то не е само младостта ти.Имаш вече стил, което трудно постигат и по–възрастни творци.Ти си творец,това е ясно като бял ден!Прочетох с удоволствие!
  • Малко момиче, ти си като една свежа глътка въздух и чак не ми се вярва,че си само на 15.Поезията е в теб!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...