25 дек. 2008 г., 10:56

Асансьорни приятели

595 0 1
Нагоре, надолу. Само две посоки
и бързи разминавания наоколо.
Тези малки мигове само пазя,
защото всичко останало мразя.

И нагоре...
Въздигания, изкачване, летене.
Доколкото успея да се докосна
до тази личност въпросна,
която е тук близо до мене.

И надолу...
Потъване, изпадане, дупка.
Вечно загиване и безпорядък,
намирам теб до припадък,
почти винаги с мен тука.

Нагоре и надолу, само две посоки.
Дали ще дойдеш навреме наоколо?
Това, което направи с мене,
то ли се превърна в порока?
И през цялото време,
движението е жестоко.
И тези малки мигове пазя,
защото всичко останало мразя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...