25 dic 2008, 10:56

Асансьорни приятели

604 0 1
Нагоре, надолу. Само две посоки
и бързи разминавания наоколо.
Тези малки мигове само пазя,
защото всичко останало мразя.

И нагоре...
Въздигания, изкачване, летене.
Доколкото успея да се докосна
до тази личност въпросна,
която е тук близо до мене.

И надолу...
Потъване, изпадане, дупка.
Вечно загиване и безпорядък,
намирам теб до припадък,
почти винаги с мен тука.

Нагоре и надолу, само две посоки.
Дали ще дойдеш навреме наоколо?
Това, което направи с мене,
то ли се превърна в порока?
И през цялото време,
движението е жестоко.
И тези малки мигове пазя,
защото всичко останало мразя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...