25.12.2008 г., 10:56

Асансьорни приятели

592 0 1
Нагоре, надолу. Само две посоки
и бързи разминавания наоколо.
Тези малки мигове само пазя,
защото всичко останало мразя.

И нагоре...
Въздигания, изкачване, летене.
Доколкото успея да се докосна
до тази личност въпросна,
която е тук близо до мене.

И надолу...
Потъване, изпадане, дупка.
Вечно загиване и безпорядък,
намирам теб до припадък,
почти винаги с мен тука.

Нагоре и надолу, само две посоки.
Дали ще дойдеш навреме наоколо?
Това, което направи с мене,
то ли се превърна в порока?
И през цялото време,
движението е жестоко.
И тези малки мигове пазя,
защото всичко останало мразя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...