Dec 25, 2008, 10:56 AM

Асансьорни приятели

  Poetry » Love
591 0 1
Нагоре, надолу. Само две посоки
и бързи разминавания наоколо.
Тези малки мигове само пазя,
защото всичко останало мразя.

И нагоре...
Въздигания, изкачване, летене.
Доколкото успея да се докосна
до тази личност въпросна,
която е тук близо до мене.

И надолу...
Потъване, изпадане, дупка.
Вечно загиване и безпорядък,
намирам теб до припадък,
почти винаги с мен тука.

Нагоре и надолу, само две посоки.
Дали ще дойдеш навреме наоколо?
Това, което направи с мене,
то ли се превърна в порока?
И през цялото време,
движението е жестоко.
И тези малки мигове пазя,
защото всичко останало мразя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...