27 июл. 2007 г., 20:51

Атака

Поэзия

698 1 5

Вечер късно погледи проблясват
от ъглите, от малките пресечки,
коли, фарове, светкат гаснат,
малки кибритопродавачки носят свещи...
Озърташ се нащрек, ослушваш,
със сърце на кошута, поглед опулен.
Жълти стотинки и фас - докрай го изпушваш,
а дроба в гърдите - измачкан, пръхти, ожулен.
   Няма време! Сърцето тик-така...
Ставай! Бързай! Тичай! Атака!
Закъсняваш за всичко, парите не чакат -
летят, разпиляват се, а бобът гние в стомаха.
Възвишени цели в политика безлична,
герои ненужни се стрелкат, заспиват.
Не затвори, а тържища еднолични -
без жал продават души, не гледай, заспивай.
   Химери безлични от различна порода -
пари, власт, величие, слава...
Сутрин отново пускаш епизода
и утре пак...
а след нас какво остава?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LiaNik (И.К.)

2018-10-09T05:51:05+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Благодаря от сърце!

2018-10-08T23:39:09+03:00
LiaNik (И.К.)

За това нямам думи, но знам какво значи. Благодаря ти Силвия!

2018-08-17T07:30:08+03:00
Jolly_Roger (Рефицул)

"а след нас какво остава?" Делата ни, стиховете ни, това което сме показали на приятелите си. Поздрав!

2007-07-28T01:08:23+03:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Ще ме оставиш без дъх,Силвия!!!!!!!!!
Алегро Модерато!!!!!!!!!!
Атакувай -до дупка---със стиховете си!

2007-07-28T01:08:08+03:00