Атака
от ъглите, от малките пресечки,
коли, фарове, светкат гаснат,
малки кибритопродавачки носят свещи...
Озърташ се нащрек, ослушваш,
със сърце на кошута, поглед опулен.
Жълти стотинки и фас - докрай го изпушваш,
а дроба в гърдите - измачкан, пръхти, ожулен.
Няма време! Сърцето тик-така...
Ставай! Бързай! Тичай! Атака!
Закъсняваш за всичко, парите не чакат -
летят, разпиляват се, а бобът гние в стомаха.
Възвишени цели в политика безлична,
герои ненужни се стрелкат, заспиват.
Не затвори, а тържища еднолични -
без жал продават души, не гледай, заспивай.
Химери безлични от различна порода -
пари, власт, величие, слава...
Сутрин отново пускаш епизода
и утре пак...
а след нас какво остава?
© Силвия Илиева All rights reserved.
