И днес поръбените чувства се разнищиха.
Безличните секунди възроптаха се. И спряха.
На прага на живота. На вратата на несбъдъка.
За да се сбъднат. Както не е писано. Но...
Както трябва.
Безумни шепоти и крясъци. Бездомни думи.
Слухът на окриления е непригоден да ги чува.
Душата на свободния не търси нови друми.
Пътеката на полета най-вярно... се сънува!
Оковите на храмове, молитви и олтари,
са най-крещята причина за безверие.
Душите помнят. ...