катеринарина (Катя)
331 972
11 нояб. 2007 г., 10:03

Атеистично 

  Поэзия
634 0 10

И днес поръбените чувства се разнищиха.

Безличните секунди възроптаха се. И спряха.

На прага на живота. На вратата на несбъдъка.

За да се сбъднат. Както не е писано. Но...

Както трябва.

Безумни шепоти и крясъци. Бездомни думи.

Слухът на окриления е непригоден да ги чува.

Душата на свободния не търси нови друми.

Пътеката на полета най-вярно... се сънува!

Оковите на храмове, молитви и олтари,

са най-крещята причина за безверие.

Душите помнят.

ДА.

Душите ни са стари.

И всеки път прекрачвали килийните предверия.

И с всяко следващо прераждане са оскотявали.

Опивани от силата на земното притегляне.

Дрогирани от блясъка на Божиите храмове.

Обича Бог безкрилите, покорните... обречени.

Да.

Чувствата от днес са възродени богохулници.

Душите полетяха. Свободата е живот.

По улиците крачат само "кучета" и блудници.

Да има грехове за вездесъщия ни... Бог!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??