катеринарина (Катя)
331 972
Nov 11, 2007, 10:03 AM

Атеистично 

  Poetry
586 0 10

И днес поръбените чувства се разнищиха.

Безличните секунди възроптаха се. И спряха.

На прага на живота. На вратата на несбъдъка.

За да се сбъднат. Както не е писано. Но...

Както трябва.

Безумни шепоти и крясъци. Бездомни думи.

Слухът на окриления е непригоден да ги чува.

Душата на свободния не търси нови друми.

Пътеката на полета най-вярно... се сънува!

Оковите на храмове, молитви и олтари,

са най-крещята причина за безверие.

Душите помнят.

ДА.

Душите ни са стари.

И всеки път прекрачвали килийните предверия.

И с всяко следващо прераждане са оскотявали.

Опивани от силата на земното притегляне.

Дрогирани от блясъка на Божиите храмове.

Обича Бог безкрилите, покорните... обречени.

Да.

Чувствата от днес са възродени богохулници.

Душите полетяха. Свободата е живот.

По улиците крачат само "кучета" и блудници.

Да има грехове за вездесъщия ни... Бог!

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??