sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
15 авг. 2010 г., 23:59

Атон 

  Поэзия » Другая
592 0 7

АТОН


Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.
Всеки звук е молитва във жажда.
Всеки изгрев разлистен е вик от любов
там, където жена не пристъпва.
И зовът на монасите сторил е брод -
Той да слезе сред тях като пътник...
В най-безмълвното място, далеч от света,
даже птичият мах е закрила.

Там,  където не броди гласът на  жена,
до Сина си пристъпва Мария.

© Людмила Билярска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, скъпи мои Андрина и Валя!!! От цялото си сърце ви благодаря за светлината, която оставяте тук!
    ОБИЧАМ ВИ!!!
  • "Там, където не броди гласът на жена,
    до Сина си пристъпва Мария."

    Да, наистина е (поне за мен) уникално! Пропуснах да го отбележа в яда си, че се коментират толкова "никакви" стихове, а стихове като този се подминават. (И си е направо за срам!...)
  • С Андрина.
    На Атон даже домашния добитък е мъжки. Нищо женско не се допеска да припари там.

    А това е невероятно:

    Там, където не броди гласът на жена,
    до Сина си пристъпва Мария.
  • Наистина си уловила духа на Атон!
    Много, много хубав стих, Люси!
    Жалко, че не е оценен подобаващо!...
  • И аз ти благодаря, мила!
    С възхита съм от топлото ти докосване!
    Лети все така високо и красиво, Прекрасна Галя!!!
  • Благодаря ти, Марина! Хубав нов ден, мила!
    Прегръдка за теб!
  • И най-силният мъж, търси майчината ласка!!!
    "Той трябва да бъде силен,
    а планетарната слабост го сграбчва безмилостно
    и с гръм и трясък го разчленява на влюбени атоми,
    които се реят безцелно и замърсяват пространството."
Предложения
: ??:??