АТОН
Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.
Всеки звук е молитва във жажда.
Всеки изгрев разлистен е вик от любов
там, където жена не пристъпва.
И зовът на монасите сторил е брод -
Той да слезе сред тях като пътник...
В най-безмълвното място, далеч от света,
даже птичият мах е закрила.
Там, където не броди гласът на жена, ...