Аурум
Колко красиви сънища
прелитат нощем край мен.
Колко ужасно мъничък
в тях е всеки проблем:
Как да изпия кафето си -
чисто или със захар?
Да постоя с очилата си,
или пък да ги махна?
Колко прекрасни мигове
кръстосват пътеки пламенно
в моите сънища... Диво е
и е прекрасно, и шарено!
И също е толкова нежно,
и мило! От обич прелива
сърцето на всяка надежда,
в съня ми останала жива.
И хората там се усмихват,
и ти си сред тях! Тъй щастлив си!
От радост душите преливат
и поздравяват звездите.
Звезди и луна се прегръщат,
прощални слова мълвят си.
Денят светъл пак се завръща.
Целувам те за последно в съня си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Стоянова Все права защищены
