Вижте го август! Стъпва полека.
Иде по своята бяла пътека.
Носи внимателно в ласкави длани
птици и нежни треви рзлюляни.
Весел покланя се пак на полето.
Крие реката под мишница, ето.
Чупи от хляба и вятъра връзва.
Пуска хвърчѝла без да прибързва.
В топлите нощи с щурци се надпява.
Има прекрасна усмивка. Такава,
дето веднага те влюбва във него.
Август разглезва човешкото Его. ...