Август

5 ago 2020, 11:32

Poesía

1557 1 3

Вижте го август! Стъпва полека.

Иде по своята бяла пътека.

Носи внимателно в ласкави длани

птици и нежни треви рзлюляни.

Весел покланя се пак на полето.

Крие реката под мишница, ето.

Чупи от хляба и вятъра връзва.

Пуска хвърчѝла без да прибързва.

В топлите нощи с щурци се надпява.

Има прекрасна усмивка. Такава,

дето веднага те влюбва във него.

Август разглезва човешкото Его.

Прави подаръци пищни и щедри –

пламнали залези, утрини ведри.

Тихо напомня ни с птичата песен:

Идва след мене магьосница... Есен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.