Август
Вижте го август! Стъпва полека.
Иде по своята бяла пътека.
Носи внимателно в ласкави длани
птици и нежни треви рзлюляни.
Весел покланя се пак на полето.
Крие реката под мишница, ето.
Чупи от хляба и вятъра връзва.
Пуска хвърчѝла без да прибързва.
В топлите нощи с щурци се надпява.
Има прекрасна усмивка. Такава,
дето веднага те влюбва във него.
Август разглезва човешкото Его.
Прави подаръци пищни и щедри –
пламнали залези, утрини ведри.
Тихо напомня ни с птичата песен:
Идва след мене магьосница... Есен.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
