31 авг. 2022 г., 17:24  

Август се изниза по налъми

615 4 16

 


Август се изниза по налъми.
Накъде? Не искаме да знаем!
Джапанките някой му потъми,*
риза – от плашилото назаем.

 

Ризата съвсем е избеляла,
на клошарче август заприлича.
Тихичко свирука на раздяла
песничка – ту щурчова – ту птича.

 

Как ли му се свири? И не плаче,
като че сватбар е и е весел
знае, че отива си, обаче,
лятото от нас не е отнесъл.

--------------------------------------------------

*Потъми - (диал.) - Скри

 

 

 

 

 


 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихнахте ме! 🙂
  • Не го пускаме 🙂. В косите ни е още август. Беше удоволствие.
  • Чудесен стих! Поздравления!
  • "...по налъми" Беше ми тъжно,че август си отива, но Наде, така ме разсмя!
    "Изниза" се, а можеше да поостане до към 8 март...поне.
  • maistora (Красимир Тенев) - припомняш ония времена, когато допълнително новите обувки са се носели на обущар да им слагат налтчета, да си "токват". И мъжете, и жените.
    А платформи всякакви с имитация на дърво. Но налъмът си е налъм. В "Тютюн" ли Д.Димов пишеше за налъмите? И сега едва ли вече всеки знае какво е налъми или още по-малко виждал налъми. Аз ги знам, както и "лагерите" - сегашните тротинетки са тяхно подобие.

Август си отива бос 🇧🇬

Август си отива бос,
на раменете с окъсана ризка,
с мидички в стария джоб,
с мека и топла, лятна усмивка.
Разрошил буен перчем ...
803 9 29

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...