31.08.2022 г., 17:24  

Август се изниза по налъми

613 4 16

 


Август се изниза по налъми.
Накъде? Не искаме да знаем!
Джапанките някой му потъми,*
риза – от плашилото назаем.

 

Ризата съвсем е избеляла,
на клошарче август заприлича.
Тихичко свирука на раздяла
песничка – ту щурчова – ту птича.

 

Как ли му се свири? И не плаче,
като че сватбар е и е весел
знае, че отива си, обаче,
лятото от нас не е отнесъл.

--------------------------------------------------

*Потъми - (диал.) - Скри

 

 

 

 

 


 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихнахте ме! 🙂
  • Не го пускаме 🙂. В косите ни е още август. Беше удоволствие.
  • Чудесен стих! Поздравления!
  • "...по налъми" Беше ми тъжно,че август си отива, но Наде, така ме разсмя!
    "Изниза" се, а можеше да поостане до към 8 март...поне.
  • maistora (Красимир Тенев) - припомняш ония времена, когато допълнително новите обувки са се носели на обущар да им слагат налтчета, да си "токват". И мъжете, и жените.
    А платформи всякакви с имитация на дърво. Но налъмът си е налъм. В "Тютюн" ли Д.Димов пишеше за налъмите? И сега едва ли вече всеки знае какво е налъми или още по-малко виждал налъми. Аз ги знам, както и "лагерите" - сегашните тротинетки са тяхно подобие.

Август си отива бос

Август си отива бос,
на раменете с окъсана ризка,
с мидички в стария джоб,
с мека и топла, лятна усмивка.
Разрошил буен перчем ...
803 9 29

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...