Пореден августовски ден,

от пек земята се запали!

Надвиснал, залезът червен

похлупак над къщите постави. 

Но ето, полъх с надежда за дъжд

довя облаци -  тежки и рошави.

Чу се силен гръм изведнъж 

и отекна по близките покриви. 

Въздухът понесе дъх на озон,

изля небето чаша пълноводна.     

Липите предложиха своя подслон,

а кестенът - короната огромна. 

Попива жадно в плочките горещи…

Дъждът опразни  градския площад.

Пречистващ, бурен по момчешки                                                                         

изсипа щедро своя благодат.

Както бе дошъл, така отмина.

Остави локвите  - огледала

в които се оглеждаше дъга красива

и гълъб, който мигом отлетя.

В живота също ни връхлитат  бури,        

след тях изправяме глава

и пак  по стръмните житейски друми

поемаме …  по-силни от сега.