Пореден августовски ден,
от пек земята се запали!
Надвиснал, залезът червен
похлупак над къщите постави.
Но ето, полъх с надежда за дъжд
довя облаци - тежки и рошави.
Чу се силен гръм изведнъж
и отекна по близките покриви.
Въздухът понесе дъх на озон,
изля небето чаша пълноводна.
Липите предложиха своя подслон,
а кестенът - короната огромна.
Попива жадно в плочките горещи…
Дъждът опразни градския площад.
Пречистващ, бурен по момчешки
изсипа щедро своя благодат.
Както бе дошъл, така отмина.
Остави локвите - огледала
в които се оглеждаше дъга красива
и гълъб, който мигом отлетя.
В живота също ни връхлитат бури,
след тях изправяме глава
и пак по стръмните житейски друми
поемаме … по-силни от сега.
© Даниела Виткова Всички права запазени