2.08.2021 г., 0:19

Августовски дъжд

532 0 0

Пореден августовски ден,

от пек земята се запали!

Надвиснал, залезът червен

похлупак над къщите постави. 

  

Но ето, полъх с надежда за дъжд

довя облаци -  тежки и рошави.

Чу се силен гръм изведнъж 

и отекна по близките покриви. 

 

Въздухът понесе дъх на озон,

изля небето чаша пълноводна.     

Липите предложиха своя подслон,

а кестенът - короната огромна. 

 

Попива жадно в плочките горещи…

Дъждът опразни  градския площад.

Пречистващ, бурен по момчешки                                                                         

изсипа щедро своя благодат.

 

Както бе дошъл, така отмина.

Остави локвите  - огледала

в които се оглеждаше дъга красива

и гълъб, който мигом отлетя.

 

В живота също ни връхлитат  бури,        

след тях изправяме глава

и пак  по стръмните житейски друми

поемаме …  по-силни от сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...