27 янв. 2012 г., 16:08

Автобиографично

659 0 8

 

 

 

                                                Автобиографично

                                                          Ретро

 

                                             За всичко вече писахме.

                                             Живота - не проспахме.

                                             Не въздух - сажди дишахме

                                             и болката  разбрахме.

                                             Къде ли не отидохме!

                                             Къде не се завряхме!

                                             През лукс и бедност минахме.

                                             Напук пък - оживяхме.

                                             За любовта ни знае се,

                                             че нямало е криза

                                             и момчето помня,

                                             с кърпената риза...

                                             На махалата племето

                                             днес пуши по цигара.

                                             Хубаво е времето

                                             и този ден догаря.

                                             Още се обичаме

                                             с ръбатите хъшлаци.

                                             И още се надушваме -

                                             нали сме единаци.

                                             На младостта си с влака,

                                             ще стигна своята гара...

                                             ... Ще сляза...

                                             Момчурлякът ще дрънка

                                             на китара...

 

                                                              Wali/Виолета Томова/

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....