Автобиографично
Ретро
За всичко вече писахме.
Живота - не проспахме.
Не въздух - сажди дишахме
и болката разбрахме.
Къде ли не отидохме!
Къде не се завряхме!
През лукс и бедност минахме.
Напук пък - оживяхме.
За любовта ни знае се,
че нямало е криза
и момчето помня,
с кърпената риза...
На махалата племето
днес пуши по цигара.
Хубаво е времето
и този ден догаря.
Още се обичаме
с ръбатите хъшлаци.
И още се надушваме -
нали сме единаци.
На младостта си с влака,
ще стигна своята гара...
... Ще сляза...
Момчурлякът ще дрънка
на китара...
Wali/Виолета Томова/
© Виолета Томова Всички права запазени