27.01.2012 г., 16:08

Автобиографично

651 0 8

 

 

 

                                                Автобиографично

                                                          Ретро

 

                                             За всичко вече писахме.

                                             Живота - не проспахме.

                                             Не въздух - сажди дишахме

                                             и болката  разбрахме.

                                             Къде ли не отидохме!

                                             Къде не се завряхме!

                                             През лукс и бедност минахме.

                                             Напук пък - оживяхме.

                                             За любовта ни знае се,

                                             че нямало е криза

                                             и момчето помня,

                                             с кърпената риза...

                                             На махалата племето

                                             днес пуши по цигара.

                                             Хубаво е времето

                                             и този ден догаря.

                                             Още се обичаме

                                             с ръбатите хъшлаци.

                                             И още се надушваме -

                                             нали сме единаци.

                                             На младостта си с влака,

                                             ще стигна своята гара...

                                             ... Ще сляза...

                                             Момчурлякът ще дрънка

                                             на китара...

 

                                                              Wali/Виолета Томова/

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...