Колко лесно се хваща рисунъка,
всяка мисъл продаваш на хаоса,
той напъхва ти бисер в муцуната,
а ти сам се надупваш до щрауса.
И зурлата ти пълни се с фасове,
щото с фасове пълнят го пясъка
твоите идоли изродорасови
и припикват след кефа от плясъка...
Лой от мисли затопля ти мозъка,
както мазна сланина ребрата,
че свиня си,но не като другите,
пак свиня, но без бисер в устата...