Apr 30, 2010, 10:25 PM

Автоиронично...

  Poetry
884 0 1

  Колко лесно се хваща рисунъка,
всяка мисъл продаваш на хаоса,
той напъхва ти бисер в муцуната,
а ти сам се надупваш до щрауса.
И зурлата ти пълни се с фасове,
щото с фасове пълнят го пясъка
твоите идоли изродорасови
и припикват след кефа от плясъка...
Лой от мисли затопля ти мозъка,
както мазна сланина ребрата,
че свиня си,но не като другите,
пак свиня, но без бисер в устата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...