30.04.2010 г., 22:25

Автоиронично...

883 0 1

  Колко лесно се хваща рисунъка,
всяка мисъл продаваш на хаоса,
той напъхва ти бисер в муцуната,
а ти сам се надупваш до щрауса.
И зурлата ти пълни се с фасове,
щото с фасове пълнят го пясъка
твоите идоли изродорасови
и припикват след кефа от плясъка...
Лой от мисли затопля ти мозъка,
както мазна сланина ребрата,
че свиня си,но не като другите,
пак свиня, но без бисер в устата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....