24 июл. 2025 г., 19:34

Автолиза

145 0 0
А В Т О Л И З А

 

Храната е необходимост, благодат,

удоволствие и проклятие.

От самото начало на оплодената клетка

или от вечното просто деление,

тя е фактора важен, осигуряващ стандарта

на всички бъдещи щения.

Тя балансира нюансите на живота

и поражда сложните взаимоотношения,

тя е оная вечна,неотменима Голгота

и основа на Духовното Бдение.

Първичен инстинкт отварящ пространства

към мостове,що водят към непреодолими прегради,

тя определя културата на исихаста

и частици Божествени от тялото вади.

Много е лесно на думи,

но е страшно трудно на практика,

да се крачи по Духовните друми,

чрез стратегия телесна и тактика.

Минавайки на гладуването през етапите,

същността дълбока започваш, да схващаш,

за възникването на варикозите и крампите

и друг смисъл се вече налага, да влагаш

в понятието за вечната младост.

Ако си клъвнал малко и от Вечната книга,

започваш, да проумяваш екзестенциалния смисъл

на въпросите,които се в нея повдигат

за Сакралността на Божия промисъл.

За никого не е задължително,

да подлага тялото на екстремални проверки,

но е хубаво, когато отправя се критика,

да си опознал силата на някои завети.

Стомаха е копие точно на бебето-

докопа ли се веднъж до биберона,

при който не трябва да си разбива млякото,

а и дупчицата по е широка,

той възторжен възкликва "Еха,колко е яко!"

А те нещата при автолизата

са къде, къде по-трудни и сложни -

за да увисне около тялото ризата,

доста усилия трябва, да бъдат положени.

Всеки сам си задава стандартите,

но това бруталното юрош на маслините

не приключи ли,остава същият статус на тялото

и ариведерчи на принцовете и монокините. 

 

24.07.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...