Jul 24, 2025, 7:34 PM

Автолиза

  Poetry
143 0 0
А В Т О Л И З А

 

Храната е необходимост, благодат,

удоволствие и проклятие.

От самото начало на оплодената клетка

или от вечното просто деление,

тя е фактора важен, осигуряващ стандарта

на всички бъдещи щения.

Тя балансира нюансите на живота

и поражда сложните взаимоотношения,

тя е оная вечна,неотменима Голгота

и основа на Духовното Бдение.

Първичен инстинкт отварящ пространства

към мостове,що водят към непреодолими прегради,

тя определя културата на исихаста

и частици Божествени от тялото вади.

Много е лесно на думи,

но е страшно трудно на практика,

да се крачи по Духовните друми,

чрез стратегия телесна и тактика.

Минавайки на гладуването през етапите,

същността дълбока започваш, да схващаш,

за възникването на варикозите и крампите

и друг смисъл се вече налага, да влагаш

в понятието за вечната младост.

Ако си клъвнал малко и от Вечната книга,

започваш, да проумяваш екзестенциалния смисъл

на въпросите,които се в нея повдигат

за Сакралността на Божия промисъл.

За никого не е задължително,

да подлага тялото на екстремални проверки,

но е хубаво, когато отправя се критика,

да си опознал силата на някои завети.

Стомаха е копие точно на бебето-

докопа ли се веднъж до биберона,

при който не трябва да си разбива млякото,

а и дупчицата по е широка,

той възторжен възкликва "Еха,колко е яко!"

А те нещата при автолизата

са къде, къде по-трудни и сложни -

за да увисне около тялото ризата,

доста усилия трябва, да бъдат положени.

Всеки сам си задава стандартите,

но това бруталното юрош на маслините

не приключи ли,остава същият статус на тялото

и ариведерчи на принцовете и монокините. 

 

24.07.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...