24 jul 2025, 19:34

Автолиза

  Poesía
146 0 0
А В Т О Л И З А

 

Храната е необходимост, благодат,

удоволствие и проклятие.

От самото начало на оплодената клетка

или от вечното просто деление,

тя е фактора важен, осигуряващ стандарта

на всички бъдещи щения.

Тя балансира нюансите на живота

и поражда сложните взаимоотношения,

тя е оная вечна,неотменима Голгота

и основа на Духовното Бдение.

Първичен инстинкт отварящ пространства

към мостове,що водят към непреодолими прегради,

тя определя културата на исихаста

и частици Божествени от тялото вади.

Много е лесно на думи,

но е страшно трудно на практика,

да се крачи по Духовните друми,

чрез стратегия телесна и тактика.

Минавайки на гладуването през етапите,

същността дълбока започваш, да схващаш,

за възникването на варикозите и крампите

и друг смисъл се вече налага, да влагаш

в понятието за вечната младост.

Ако си клъвнал малко и от Вечната книга,

започваш, да проумяваш екзестенциалния смисъл

на въпросите,които се в нея повдигат

за Сакралността на Божия промисъл.

За никого не е задължително,

да подлага тялото на екстремални проверки,

но е хубаво, когато отправя се критика,

да си опознал силата на някои завети.

Стомаха е копие точно на бебето-

докопа ли се веднъж до биберона,

при който не трябва да си разбива млякото,

а и дупчицата по е широка,

той възторжен възкликва "Еха,колко е яко!"

А те нещата при автолизата

са къде, къде по-трудни и сложни -

за да увисне около тялото ризата,

доста усилия трябва, да бъдат положени.

Всеки сам си задава стандартите,

но това бруталното юрош на маслините

не приключи ли,остава същият статус на тялото

и ариведерчи на принцовете и монокините. 

 

24.07.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...