13 июн. 2023 г., 12:52

Автопортрет 

  Поэзия » Философская
307 4 4

Кой съм и защо съм на света,

кой реди съдбата ми по ноти,

не потърсих сетната следа

в лентата на минали животи.

 

Вярвах в причудливите неща.

Смисълът житейски не загубих.

Следвах невъзможната мечта

и в живота истински се влюбих.

 

И разбрах - животът е любов,

истина, изстрадана и вечна!

Щастие получих с благослов!

Дом градих - на вяра и човечност!

 

И така видях се... Помъдрял.

Със зарасла на лицето рана.

В блясъка на своя идеал.

В песните, с които ще остана.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??