mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
13.06.2023 г., 12:52 ч.

Автопортрет 

  Поезия » Философска
324 4 4

Кой съм и защо съм на света,

кой реди съдбата ми по ноти,

не потърсих сетната следа

в лентата на минали животи.

 

Вярвах в причудливите неща.

Смисълът житейски не загубих.

Следвах невъзможната мечта

и в живота истински се влюбих.

 

И разбрах - животът е любов,

истина, изстрадана и вечна!

Щастие получих с благослов!

Дом градих - на вяра и човечност!

 

И така видях се... Помъдрял.

Със зарасла на лицето рана.

В блясъка на своя идеал.

В песните, с които ще остана.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??